Спортистите трябва да бъдат насърчавани да си поставят няколко амбициозни, но постижими дългосрочни цели; може би да представят страната си на голямо първенство след три или четири години. Чрез овластяване на спортистите да поставят свои собствени цели, те са по-склонни да приемат предизвикателствата, които предстоят, и да преследват целите с ентусиазъм;
За да поддържат спортистите в крак с дългосрочните си цели, те трябва да си поставят и подходящи средносрочни цели. Например, след представяне с бронзов медал на Олимпиадата в Атина през 2004 г., британската седмобойка Кели Содъртън си постави средносрочна цел да спечели титлата на Commonwealth през 2006 г. в Мелбърн (което тя постигна) по пътя към преследването на дългосрочната си цел да да бъде коронован за олимпийски шампион на игрите в Пекин през 2008 г.;
Досега най-важните цели в практически план са тези за краткосрочен план, тъй като именно те държат спортистите фокусирани върху отметките, които са основни за постигането на превъзходно представяне. Следователно краткосрочните цели трябва да бъдат предимно ориентирани към процеса. Например, когато Уейн Рууни от Манчестър Юнайтед нарани метатарзална кост шест седмици преди началото на Световното първенство по футбол, той си постави поредица от процесни цели в надпреварата си, за да си възвърне пълната физическа форма. Те включват ежедневни физиотерапевтични сесии, лечебни упражнения в кислородна камера, аеробни дейности без натоварване, наблюдение на хранителния прием и т.н.;
Целите трябва да се наблюдават и преразглеждат редовно. Една от най-големите грешки, които треньорите правят при поставянето на цели е, че те често са твърде твърди в подхода си. Процесът на поставяне на цели работи най-добре, когато има известна гъвкавост и отделният спортист или отбор поемат отговорност за всяка цел. По този начин е по-добре треньорите и мениджърите да упражняват известна демократичност, когато си поставят цели, особено ако работят с по-опитни спортисти.
2. Използване на външни награди
Според The Fitness Valley, ключовият аспект при ефективното използване на външните награди е, че те засилват чувството за компетентност и самооценка на спортиста. Следователно наградата трябва да бъде по-скоро информационна, отколкото контролираща. Ако наградата стане контролираща, тя може значително да подкопае вътрешната мотивация. За да бъде наградата информационна, препоръчително е тя да има сравнително малка парична стойност (т.е. това е символична награда), като например титлата „жена на мача“ или „състезател на тура“. Освен това наградата трябва да бъде представена на спортист пред всички потенциални получатели, като се наблегне на престижа, свързан с нея. Други популярни начини за използване на символични награди включват гравиране на имената на спортистите на годишни табла за почести за техния принос или награждаване със специален елемент от облеклото.
3. Мотивираща музика
Особено добър начин за мотивиране на спортисти по време на тренировка и преди състезание е чрез използването на музика, която те възприемат като вдъхновяваща. Златният медалист по гребане от Олимпиадата в Сидни, Тим Фостър, сега уважаван треньор, използва музика, за да акцентира върху всички тренировки на закрито, които води. По-конкретно, по време на кръгова тренировка или интервали на гребане на велоергометър, той пуска силна/бърза музика, докато по време на периодите на възстановяване пуска тиха/бавна музика. Следователно времето за работа и възстановяване се регулира от музика. Изследване от университета Брунел показва, че този подход увеличава производителността на работата, намалява възприеманото усилие и подобрява ефекта от работата – удоволствието, изпитвано по време на дейността.
4. Положително саморазговаряне
Положителният саморазговор е техника, която може да се използва за подобряване на мотивацията в широк спектър от области на постижения. Той използва силния вътрешен глас на спортиста, за да подсили самочувствието му или важни аспекти от тяхното представяне. С подходящо повторение самостоятелният разговор може да промени положително системата от вярвания на спортиста. Използвам три вида саморазговор в работата си със спортисти и ще илюстрирам всеки с пример, за да ви помогна да измислите свой собствен.
Първият тип е известен като самостоятелен разговор, свързан със задачата, който служи за фокусиране на вниманието на спортиста върху задачата. Един каратист, с когото работих, използва мантрата „стълб на силата“, за да подсили силната си поза. Вторият тип е известен като саморазговор, свързан с настроението, който влияе върху това как се чувстват спортистите. Международна състезателка по водни ски измисли „пеперуди във формация“, за да представи как пеперудите в корема й ще работят за нея, а не срещу нея. Третият тип е известен като положително изявление за самоутвърждаване и най-известният изразител на това е легендарният боксьор Мохамед Али, който повтори твърдението „Аз съм най-великият“ толкова много пъти, че дори противниците му повярваха в това.
„Реших, че ако го кажа достатъчно, ще убедя света, че наистина съм най-великият.“
Мохамед Али
Резюме
Всеки един от нас има неизползван източник на енергия, който може да използва, за да постигне превъзходни резултати. Повишаването на мотивацията е основно свързано с промяна на отношението, развиване на положителен начин на мислене „мога да направя“ и ангажиране в систематично поведение – краткосрочните цели на процеса – които улесняват подобрението. Ако имате лидерска роля в спорта, ще имате значително влияние върху това колко мотивирани могат да се чувстват вашите спортисти или отбор. Можете да внушите добра работна етика, да признаете индивидуалните усилия и да подтикнете прозрачни структури за възнаграждение, които засилват чувството на хората за компетентност. За да работят най-добре, техниките, споменати в тази статия, трябва да бъдат оформени според конкретни обстоятелства и нужди на отделните спортисти. Винаги се стремете да бъдете оригинални и иновативни в прилагането на мотивационни техники.
